Последният път на комунистическата принцеса Людмила Живкова - погребението ѝ в София 24.07.1981 (video)

         

Погребението на червената принцеса Людмила Живкова - член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на комитета за култура (с ранг министър на културата) и, разбира се, дъщеря на българският комунистически и тоталитарен лидер Тодор Живков. 

Така "наследеният" от нея комуно-аристократичен статус, простете цинизма, позволява на принцеса Живкова да окичи личността си и с други противоречия. Ако в Народната Република подобни противоречия можеха да се отъждествят с някой обикновен  работник, то със сигурност биха му коствали плановата заплатица, а като нищо и изселване. За да не влизаме в подробности, бихме искали да отбележим главните житейски възгледи на ексцентричната комуно издънка: Живкова (Славкова?) става проводник на нова квазиидеология, представляваща еклектично съчетание на традиционната комунистическа реторика с азиатски религиозни учения, като Агни Йога, и парапсихология. Идеи, които са нейна запазена марка, проповядват необходимостта от възпитание на "всестранно развити личности" и "проникване на обществения живот с красота" седят неловко, даже малко налудно, до идеите на марксизъм-ленинизма от това време. А то е времето на едно от най-свирепите комунистически престъпления - смазването на Пражката пролет през 1968г, от Червената армия и послушните "съюзници" от Варшавският договор, като народната република, разбира се. 

От "всестранно развитите личности", през "Единство, Творчество, Красота"-та и парк "Камбаните" (известни и доста скъпи кампании, с които Щерката се старае да обагри в малко пацифизъм най-стриктният, след съветският, комунистически режими - татковия си),

Ако от казаното досега, си представяте дамата, която погребва цялата тая свита лачени, номенклатурни, големци на видеото, като една просто малко по-ексцентрична (и скъпа) "дъщеря на татко си", то тя не е никак безобидна. Трябва ясно да се знае, че Людмила Тодорова Живкова е един от инициаторите и дизайнерите на  срамният Възродителен процес, чрез който трябвало да се укрепи живковият режим за още няколко години. 

Подобно е предназначението и на небивало скъпите (особено за една три пъти фалирала икономика) чествания за 1300 години България през 1981г. С тях трябва да се покаже на пролетариатът, че живее в най-успешният период от тия 1300 години, а именно на народната република на живкови и още 100 семейства. По него време (началото на 80те) икономиката вече силно скрибуца, а скоро става ясно, че нито контрабандата на наркотици, нито тая на оръжие или на другите противозаконни валутни пера, които комунистите ползват, ще могат да ги закрепят. Дори грамотни икономисти вече не са в състояние да спасят последният гърч на комунизма. 

източник: ЪѪѢ