78 години от разстрела на Никола Вапцаров
"Какъв ти тук ужас?! - Той пеел човека. - Това е прекрасно, нали?"
В изпълнение на присъда произнесена от състав на Софийския военен съд на 23-ти юли 1942 година е разстрелян поетът Никола Вапцаров.
Произнесена едва десет часа по-рано присъдата отнася в гроба един от най-талантливите поети, които България някога е имала.
В разгара на Втората световна война за обвинението в противодържавна, комунистическа дейност заедно с Вапцаров на смърт са осъдени още петима души. Несправедливо, но достойно Човекът поема чуждата вина, а с нея и своят път към куршума и безсмъртието.
Тогава той е едва на 32 години. Въпреки издадената с изтеглен от съпругата му кредит стихосбирка „Моторни песни“ (1940) България все още не подозира от какъв талант ще лиши себе си и света.
Именно на нея, на любимата жена поетът пише своето последно стихотворение:
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
☭
източник:
Публикации
Няма коментари: