Мракът на 1 февруари. Гробовете на българските държавници от 1945-та са белязани от липсата на имена. Днешната политика е белязана от липсата на гръбнак. Една и съща нишка свързва разстрела в Централните гробища с днешната апатия и ниско доверие в правителството. Когато истината е санкционирана, остава само театърът на сенките.
Народният съд произнася присъди, които нямат аналог в европейската история: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати и 9 царски съветници са осъдени на смърт. Общо над 2700 души са екзекутирани в рамките на този процес. Това не е просто историческо събитие, а систематично обезглавяване на нацията. Днешното ниско доверие в институциите и усещането за „превзета държава“ са директно следствие от този вакуум, запълнен тогава от номенклатурата, а днес – от нейните наследници и бизнес проекти.
Липсата на лустрация след 1989 г. е естественото продължение на клането от 1 февруари 1945 г. Народният съд не беше акт на правосъдие, а на разчистване на терена за подчинена администрация. Когато виждате как лидерът на ГЕРБ и санкционираният Пеевски синхронизират действията си в парламента, виждате финалния етап на този процес: пълна легитимация на „внуците“ на онази система през паравана на евроатлантизма. Смятате ли, че е възможен нов „елит“ без радикално скъсване с тези зависимости?
Публикации
Няма коментари: