150 години от рождението на Александър Малинов -епизод на ИСТОРИЯ.BG (2017) ЪѪѢ

Александър Малинов (1867-1938г.) е един от бележитите български политици от първата половина на XX век. Лидер на Демократическата партия и пет пъти министър-председател на България, той е достоен наследник на Петко Каравелов, с когото ги свързва дълбоко приятелство.


Малинов е роден в село Пандъкли, Бесарабия. Учи в гимназия в Болград, след което завършва Южнославянския пансион в Николаев и право в Киев (1891). След идването си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив, а от 1896 г. се доказва като активен деец на Демократическата партия. През 1903г., когато почива П. Каравелов, за водач на партията е избран Александър Малинов.

Като адвокат, Александър Малинов води наистина значими дела. Той има тежката задача да бъде прокурор в процеса срещу убийците на Стефан Стамболов (1896г.), а също така осъжда министрите от кабинета на Тодор Иванчов (1899-1901г.) за злоупотреби с държавни средства. Защитава и Петко Каравелов (който е затворен в Черната джамия) в процеса за убийството на министър Христо Белчев (1891г.).

Малинов е адвокат и на арестувания за антивоенна дейност лидер на БЗНС Александър Стамболийски след скандала му с Фердинанд през 1915г., когато земеделецът заплашва княза и е осъден на доживотен затвор. По-късно (1922г.) Стамболийски хвърля защитника си в затвора без съд и присъда.

Дългогодишният лидер на Демократическата партия Александър Малинов е избран като наследник на Петко Каравелов защото е „способен, интелигентен, образован и честен.



Александър Малинов е останал в историческите оценки като един от най-прозорливите и мъдри наши държавници. Връх в политическата му кариера е поемането на премиерския пост през 1908г., когато правителството на Демократическата партия и лично той подготвят и обявяват Независимостта на България. Лаврите обаче обира славолюбивият Фердинанд.

В мемоарите си Малинов разказва за недотам решителното поведение на Фердинанд към акта на Независимостта и за трудния път по откупуването й с помощта на Русия.

През дългата си политическа кариера Малинов неизбежно е въвлечен в перипетиите на голямата политика и наред с постиженията си прави много грешки: по време на първия си мандат (1908-1911г.) кабинетът му прави изменения в Конституцията, увеличаващи правомощия на Фердинанд във външната политика, давайки право на правителството и царя да водят преговори без знанието на парламента.

В края на ПСВ Малинов оглавява две правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание (в което са избити 400 души).

През 1922г. бившият премиер Александър Малинов е осъден за въвличането на България във войната като германски съюзник и лежи в затвора. Заедно с много от водачите на партиите, управлявали през войните, Малинов е арестуван и изпратен в затвора в Шумен, след като правителството на БЗНС (премиер Александър Стамболийски) провежда референдум за установяване виновността на министрите от военните кабинети за последвалите катастрофи. Освен затвор, министрите трябвало да изплатят репарациите на България с имуществото си.


След държавния преврат на 9.06.1923г. Малинов е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор. Успява и да възстанови Демократическата партия.

40 години в политиката – толкова дълго е бил част от обществения живот на Царство България Александър Малинов.

Убеденият демократ и конституционалист подготвя акта на Независимостта и собственоръчно написва Манифеста за обявяването й във Велико Търново на 22 септември. Той слага царската корона върху главата на Фердинанд през 1908г. и я сваля 10 години по-късно след Националните катастрофи.

източник: ЪѪѢ