Солунските съзаклятници и Борис Сарафов - епизод на ИСТОРИЯ.BG (2017) ЪѪѢ

През 1903 г., месеци преди Илинденско-Преображенското въстание, „фитилът на Балканското буре с барут“ е запален в Солун от група български младежи, наречени „гемиджиите“.

Учениците от Солунската българска мъжка гимназия извършват няколко атентата срещу обекти, свързани с икономическите интереси на Западна Европа. Целта на „гемиджиите“ е да привлекат вниманието на „Европа“ към защита на българското население в Македония, останало под властта на Османската империя. Повечето от атентаторите загиват и са забравени след потушаването на Илинденското въстание, но тероризмът в защита на националните интереси не изчезва от Балканите.

Между събитията, предшестващи Илинденско-Преображенското въстание, априлските атентати в Солун са безспорно най-крупното по своя страховит ефект и по предизвиканите дълбоки сътресения в революционната организация. Те са най-динамичният израз на македонския революционен дух - и като замисъл, и като изпълнение, и като воля да се победи смъртта.

В Солун Слави Мерджанов намери готова идейна плячка в лицето на няколко ученици, главно велешанчета, известни в гимназията с неразделното си другарство, със своенравието си и с непокортвото си. Те са: Йордан Попйорданов (Орцето), Константин Кирков, Тодор Богданов, Димитър Мечев, Илия Тръчков, Владимир Пингов и др. Всички са на 18-20 години.

Можем ли днес да наречем „гемиджиите“ герои, или концепциите на 21 век имат друго определение за тях?

източник: ЪѪѢ